Целта ми бе да видя до къде може да издържи "паркетника":
Причината - не е немощта на машината (всъщност не опря никъде по камънаците), а това, че явно още не съм прежалил боята...
Звуците, които се чуваха откъм боята като влязохме в гората ми късаха сърцето... Чак не ми се гледаше като спряхме да се разделим... И сега го отчитам като грешка...Защото днес като я измиха на автомивката реших да направя оглед на истината...Резултата - 0 (нула) драскотини. Така все още София се оказва по-опасна от гората (щото баш в София неизвестни майстори на волана са ми натиснали и надрали предната и задна брони).
Но и като гледам снимките на Влади - като нищо щях да си създам приключение...Определено най-тежката част от маршрута е предстояла...
И така - разходката:
Ранно събуждане. Кафе, цигара и тия три работи... Неразбиращ поглед от жената тип "тоя го хвана критическата вече" (все пак е 6.30 в събота...). В 8.00 съм на Бриколаж и очаквам появата на другите ентусиасти. В 8.30 сме на линия и тръгваме - два джипа, единия подготвен, един пикап и се моа.
Още на кръстовището на околовръстното незнайно поради каква причина "изпускам" десния завой към Костинброд и си пернах направо посока Сливница...Официалното обяснение е "да събудя колегите и да внеса колорит". Неофициалното - не е полезно човек да пуши, цъка телефон, следи трафика, пие кола... Не се получава някак. Лек обратен, газ (сега ще видят всички силата на SAV-а) и след малко пак съм с групата (тъкмо спираха да ме изчакват, благодарности за което). По пътя:
Първа спирка за снимки:
На Влади машината:
Влади някъде по баира снима:
Открийте 10-те разлики:
Щракаме красоти:
Никола не издържа на мотането ни и направи заход...
Пак на път:
Малко вода преди да излезем на черно и уточняване на нещо:
Айдеее- пътят свърши:
Тук малко загубихме пътя и се нашибахме дирекшън в някакви поляни без път...Минахме и участък с добър наклон (и страничен) и мокра трева. С радост отбелязвам, че SAV-чето ми се справи без никакви затруднения, ако и другите да го чакаха да спре/да се обърне :-) И добре че бях сложил колана - че щях да изпадам иначе... За жалост нямам снимки много от тия моменти. Тук - на една от полянките:
Излезли на пътя направих простотия -радостен, че не оправдах очакванията на другите за шоу - тръгнах да се правя на Колин Макри по черния път, не видях една по - голяма поредица от две бабуни, цялата кола подскочи от едната, предницата се приземи зверски на другата. От звука си помислих, че цялатапредна броня барабар с двигателя ще си ги нося насипно. Всъщност не-цялата щета бе едно отчупено от кората под двигателя парче 5 на 5 см.
Така участъка с големите камъни и малко мокро го минах смея да твърдя прилично и над всички очаквания. На места имаше коловози доста дълбоки, но успешно ги надкрачвах. Не съм сигурен обаче как щеше да стои въпроса, ако беше кал - най-вероятно нямаше да мога да ги качвам / щях да се свличам и щеше да е интересно...
Влязохме в гората и там почна якото стържене и от двете страни на колата... Направо сърцето да те заболи. И тук разбрах, че още не съм готов да жертвам боята...
Излязохме на голям черен път преди да се атакува върха по друго пътче в шубраците, извадихме един клон, който незнайно как и къде се беше вклинил под колата и се суркаше и взех решение да се разделим.
Тръгнах по въпросния голям черен път (тип просека през гората, но доволно широка и без омразните клони да бият по боята) и излязох малко преди село Гинци. И после - газ до София.
Извод - за хубава разходка трябва да си прежалил машината. А тази си е ОК - за леки горски разходки, стига да няма шубрак близо / на пътя. Не че не става и тогава, но бояджиите ще са много радостни. Или както каза Никола: "Няма страшно, имам бояджийница". :-)
Определено ми хареса много, вече от два дни усилено чета обяви за джипки и правя сметки... Жената ме гледа подозрително и ми прибра ключовете от вкъщи...Най-вероятно си мисли, че така ще ми избие и тая муха...Блажени са вярващите...
Разказ за цялата разходка и снимки от Влади: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=153561
